Често задавани въпроси

1. Кой е Централният орган в Република България в областта на международните осиновявания по смисъла на Хагската Конвенция от 1993 г.?

Този орган е Министерството на правосъдието (http://www.justice.government.bg/new/)

2. За кои държави АНИДО притежава лиценз да предоставя услуги в областта на осиновяванията?

Моля, кликнете тук за да видите нашия лиценз.

3. Кой прави предложенията в България? АНИДО или друг орган?

Според Хагската Конвенция това е Централният орган за България - Министерство на правосъдието, чрез специализирания си орган „Съветът по международни осиновявания“. АНИДО не прави предложения. АНИДО е организация, която има лиценз да сътрудничи и предоставя услуги в областта на международните осиновявания.

4. Какъв е срокът за получаване на предложение?

В българското законодателство не е предвиден такъв срок. Самият Централен орган на България също не може да се ангажира с такъв срок, а още по-малко АНИДО.

Времето за получаване на предложение зависи от възрастта, здравословното състояние и, в по-малка степен, от пола на детето, т.е. колкото по-малко и по-здраво е едно дете, толкова повече се чака за предложение.

За информация относно приблизителните срокове за получаване на предложение можете да посетите нашата уеб страница, раздел НОВИНИ, заседания на Съвета по международни осиновявания.

5. В коя област на България действа АНИДО и с кои домове работи?

Нашата агенция се намира в гр. София, столицата на България, но е лицензирана да действа на цялата територия на Република България. В този смисъл, работи с всички домове на територията на страната.

6. Кой може да осинови в България?

Съгласно българското законодателство:

1. Кандидат-осиновителят трябва да притежава удостоверение, че е годен да осинови.
2. В България могат да осиновят съпрузи или самó лице. В случай на мъж и жена, живеещи на съпружески начала, осиновява само единият от двамата.
3. Минималната възраст на осиновяващия трябва да е 18 години. Българското законодателство не предвижда максимална възрастова граница за кандидат-осиновител.
4. Минималната възрастова граница между осиновител и осиновен трябва да бъде 15 години.
5. Еднополови семейства не могат да осиновят.

7. Какъв е профилът на децата, които се предлагат за осиновяване? Каква е най-малката възраст на която може да бъде осиновено едно дете?

Могат да бъдат осиновени деца от 0 до 18 ненавършенигодини. За международно осиновяване, теоретично е възможно да се осинови дете на 9 месеца, но на практика – над 12 - 15 месеца.

Има както здрави, така и деца със специални нужди, предимно от малцинствен произход (ромски, турски и др.).

8. Каква медицинска информация се предоставя на кандидат-осиновителите при получаване на предложението за дете?

Министерството на правосъдието изпраща на АНИДО снимка на детето и медицински доклад, съдържащ информация за здравословното състояние и социален статус на детето.

Освен това, представител на АНИДО посещава дома, където се отглежда детето, за да събере допълнителен снимков и видео материал, който първо се предоставя на партньорската организация на АНИДО в приемната държава и ако предложението бъде одобрено от Централния орган на тази държава, се предоставя на молителите (за повече информация, вж. въпрос 9).

9. Как АНИДО контролира дейността на домовете за деца и качеството на услугите, които се предлагат?

АНИДО няма правомощия да упражнява такъв контрол. Това се извършва от съответните български институции.

Независимо от това обаче, АНИДО може и контролира начина, по който се усвояват парите, които дружеството или кандидат-осиновителите даряват на домовете.

10. Какво е здравословното състояние на българските деца, които се предлагат за международно осиновяване?

Здравословното им състояние е добро. Тук не говорим за децата, които попадат в категорията „Специални нужди”. Не трябва да се забравя, че деца, расли в институция, независимо от държава, обикновено изостават във физическото си и психично развитие в сравнение с децата, които се отглеждат в семейна среда. Причините за това могат да бъдат най-различни. Независимо от това обаче, нашата практика показва, че институционализираните деца бързо наваксват в развитието си след като попаднат в подходяща семейна среда.

В този смисъл, Министерство на правосъдието не предлага деца с проблеми на кандидат-осиновители, които изрично са посочили в молбата си, че искат здраво дете.

Медицинският персонал в българските домове е високо квалифициран. Такова е и качеството на предлаганите здравни грижи. В повечето случаи, заболяванията сред децата се диагностицирани още в ранна фаза на тяхното развитие.

11. Прави ли АНИДО допълнително проучване на подадената от Централния орган информация по предложението на детето?

Съгласно изискванията на българското законодателство, АНИДО има на щат специалисти: педиатри, психолози, педагози и др. При получаване на предложение, представител на АНИДО посещава дома, където е настанено детето и изготвя снимков и видео материал, както и съдейства при набавянето на допълнителна информация, ако е необходимо. Всичко това се предоставя на специалистите на сдружението, за да бъде направена допълнителна оценка на състоянието на предложеното за осиновяване дете. Това се извършва своевременно, за да могат кандидат-осиновителите да получат най-пълна представа за реалния статус на детето, което ще осиновят и да могат да направят информиран избор дали ще го осиновят или не.

12. Какви са най-често срещаните причини кандидат-осиновител да откаже предложеното му дете поради несъответствие на подадената при предложението информация от Министерство на правосъдието и резултатите от последващи медицински изследвания?

Такива случаи в България са редки, защото информацията, която се предоставя от домовете и от Министерство на правосъдието е коректна.

13. Имат ли домовете за сираци в България уеб-страници? Държавни или частни са тези домове? Какви видове домове има в България? Какви грижи се полагат за тези деца?

Някои домове имат уеб-страници, други не. Част от домовете се издържат от общините, друга част се финансират от държавата, а някои са със смесено подпомагане и управление.

Домовете са разделени на три вида, според възрастта на настанените там деца: домове за деца от 0 до 3 години, за деца от 4 до 7 години и за деца от 8 до 18 години.

Отделно от това има домове за деца с умствени и физически проблеми, в които децата не са разделени по възраст. Има тенденция здрави деца и деца със специални нужди да растат и да се отглеждат заедно, защото това е важен процес от възпитанието и на двете групи деца – едните се приучват на грижа и уважение към другите, а вторите се социализират по-лесно.

Грижите за децата са на високо ниво. Макар и ниско платен, персоналът в тези домове обгрижва с голямо желание и любов тези деца, на които не им липсва храна, дрехи, играчки, медицински прегледи, работа със специалист по индивидуална програма и др. Единственото, от което се нуждаят тези деца, са родители.

14. Мога/трябва ли да направя дарение на дома, където е отгледано дете, което осиновявам?

Дарителството е изцяло доброволен акт. Той е израз на нашата воля и съпричастност към децата, чиято съдба е била по-малко благосклонна към тях и никой не може да ви задължи да оставяте дарение.

Въпреки това, всяка допълнителна финансова помощ е добре дошла.

15. Колко следовиновителни доклада изисква Министерството на правосъдието от кандидат-осиновителите?

Четири доклада, които се изготвят на всеки 6 месеца в продължение на 2 години, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.

16. Има ли в АНИДО списък на чакащи кандидат-осиновители?

АНИДО няма такъв списък. Такъв „списък” има в Министерството на правосъдието и това всъщност е Регистърът за кандидат-осиновители с обичайно местопребиваване извън България, където ще бъдете регистрирани и това е първата стъпка към получаване на предложение за дете.

В този смисъл, АНИДО превежда, легализира и подава документите на кандидат-осиновителите по реда на получаването им в офиса.

АНИДО не взема начална такса на етап разглеждане на молбата и документите от досието на кандидат-осиновителите.

17. Колко пътувания до България се изискват и колко е дълъг престоят ни? В какъв период от време след първото пътуване можем да пътуваме отново до България, за да приберем нашето дете?

Процедурата предвижда 2 пътувания – първото, при получаване на предложението, и второто след влизане в сила на съдебното решение, което постановява осиновяването. Обичайно, второто пътуване се извършва 3-4 месеца след първото.

18. Какъв вид осиновяване е допустимо в България?

България познава два вида осиновяване – пълно и непълно. Тъй като в случая въпросът се отнася за международното осиновяване, трябва да се посочи, че България, като страна, ратифицирала Хагската конвенция, допуска дете с обичайно местопребиваване в България да бъде осиновено от лице с обичайно местопребиваване в чужда държава само при условията на пълното осиновяване. Принего роднинските връзки с биологичното семейство се прекратяват, а с новото семейство се изграждат връзки и права, както при кръвно родство.

19. Защо кандидат-осиновители, вписани в регистъра с по-късна дата, получават предложение преди нас?

Причината може да е, че въпросните кандидат-осиновителите са подали молба за осиновяване на по-голямо дете от това, което вие искате да осиновите, или на дете със здравословни проблеми, докато вие желаете здраво дете. Освен това е важно да се знае, че основният принцип на Министерство на правосъдието е „за всяко дете да намерим родители“ и в този смисъл се съобразява с поредността на децата в регистъра; т.е. ако първото дете в регистъра е на възраст 8 години, Съветът по международно осиновяване започва да търси измежду кандидат – осиновителите първия регистриран, който е съгласен да осинови това дете. И ако регистрираният кандидат е записан под номер 257, но е първият измежду всички преди него, готов да осинови дете на тази възраст, той практически става пръв в регистъра.

20. Възможно ли е други кандидат-осиновители да са вписани със същия номер като нашия в регистъра на Министерство на правосъдието?

Да, възможно е номерът да бъде същия, но годината на вписване е различна. С други думи, номерата на вписване за всяка следваща година започват от № 1.

21. Възможно ли е да посетя някой от домовете за деца?

Това е възможно само с разрешение на Министерство на правосъдието, тъй като в името на сигурността и здравословното състояние на децата, достъпът до тези домове е ограничен.

Вие ще имате възможност да посетите дома, когато приемете предложението и решите да пътувате до България, за да се запознаете с предложеното Ви дете в продължение на минимум 5 дни.

22. Какъв е максималният размер на разноските, държавните такси и административните разходи за една процедура по международно осиновяване, обявени от "АНИДО" в Министерство на правосъдието, които не могат да бъдат превишавани?

ПРИЛОЖЕНИЕ  № 1 КЪМ ЧЛ.30

От Договора за посредничество

при международно осиновяване

МАКСИМАЛЕН  РАЗМЕР  НА разноскиТЕ, необходими за осъществяване дейността на „АНИДО” в качеството му на посредник при международно осиновяване

1. Превод на документите на кандидат - осиновителите:

а) превод на първоначалните документи, необходими за вписване в регистъра към МП;

б) превод на документите, подлежащи на актуализация: удостоверение за годност, социални доклади, съдимости, медицински, удостоверения за следосиновително наблюдение, удостоверение по чл.17с ХК на чуждия Централен орган;

в) превод на съдебното решение, новия акт за раждане на детето и 4 броя следосиновителни доклади;

г) превод на получено предложение по чл.17с от българския централен орган, на допълнително събрана информация, на писмено становище на специалист, на кореспонденцията през време на процедурата по осиновяване

Изчисленията са направени върху средно 132 стр. за пълно досие + всички изброени по-горе документи х 20 лв./стр. (осреднена цена на преводаческите къщи, която варира в зависимост от езика) = 2 900 лв.- 1 350 евро

2. Консултиране на осиновяващия относно законодателството, процедурата, сроковете и документите за международното осиновяване - 200 евро

3. Окомплектоване на документите за вписване в регистъра на МП и изготвяне на молба – 300 евро

4. Събиране и предоставяне на допълнителни материали за предложеното дете – 250 евро

5. Процесуално представителство – 1 000 евро

6. Т. нар. административна помощ: подпомагане на осиновяващия за получаване на нов акт за раждане на детето, паспорт и др. необходими действия, свързани с напускане на детето на българската територия и влизане в страната на осиновителите – 100 евро;

7. Консултиране на осиновяващия при вземане на решението му за осиновяване или за отказ от осиновяване на предложеното му дете, (осъществявана от специалистите на Сдружението – психолог, педиатър, педагог):

а) устна консултация и среща с кандидат – осиновителя – 200 евро

б) изготвяне на писмено становище – 150 евро

8. Хонорар на преводача придружител при:

а) осъществяване на 5-дневния личен контакт – 750 евро;

б) при взимане на детето – 250 евро

ВСИЧКО  МАКСИМАЛЕН  РАЗМЕР  НА РАЗНОСКИТЕ = 4 550 ЕВРО (Изчисленията са направени при курс 1 евро = 1.95583 лв.)

нормативно  определени  държавни  такси

1. Такса, събирана от Министерство на правосъдието за вписване в Регистъра по чл.113, ал.1, т.3 СК: 100 лв. + банкова комисионна 2.20 лв. = 102,20 лв. (=52,25 евро)
2. Държавна такса, събирана от съда по молби за осиновяване: 25 лв. + банкова комисионна 2.20 лв. = 27,20 лв. (= 13,91 евро)
3. Държавна такса, събирана по молби, с които се иска съгласие на министъра на правосъдието по чл.117, ал.1 от СК: 50 лв. + банкова комисионна 2.20 лв. = 52,20 лв. (= 26,69 евро);
4. Държавна такса за заверка на преписи от влязлото в сила съдебно решение за допускане не осиновяване: 2 лв. за първа страница и 1 лв. за всяка следваща страница. Изчисленията са направени при решение от 8 стр. = 9 лв. В случай на осиновяване на едно дете са необходими 6 преписа от съдебното решение, от които 2 са служебни и безплатни, а 4 се заплащат, т.е. = 36 лв. (18,41 евро);
5. Държавна такса за издаване на два броя удостоверения за раждане от Община Триадица в град София със заверка за чужбина: 30 лв. (= 15,34 евро)
6. Държавна такса за издаване на задграничен паспорт: 20 лв. + 5.50 лв. банкова комисионна = 25,50 лв. (= 13,04 евро)
7. Нотариална такса за заверка на документите на осиновяващия по чл.31 от Наредба № 3/2014 г.                  1 документ, подписан от двама осиновителии х 9.00 лв .(съгл.чл.90 от ЗННД) + ДДС. Средно 4 документа х 9.00 лв. = 36 лв. (+7.20 лв. ДДС) = 43.20 лв. (= 22,09 евро)
8. Държавни такси, събирани от Министерство на външните работи и от Министерство на правосъдието за легализация на документи:

а) легализация на чужд документ пред Министерство на външните работи: Изчисленията са направени за средно 22 броя документи (от едно досие) за цялата процедура, включително срочните, и за бърза поръчка: – 22,50 лв./документ х 22 документа = 495 лв. (= 253,09 евро)

(Тук не включвам банковата комисионна, защото тя не може да бъде предварително изчислена – ако едновременно се подадат 10 документа, ще се попълни една вносна бележка и комисионната е една, т.е. 4 лв.; ако документите се подават по различно време, комисионната ще бъде отделна за всяка отделна вносна бележка.)

б) при двуезичните документи или документи, издадени от една държава, а служещи пред чужда държава легализацията е 60 лв. за документ. (Например: голяма част от документите, издавани в Нидерландия, се издават и на английски, и на холандски език – тогава легализацията на такъв документ струва 60 лв., защото се заверяват и двата езика. Втората хипотеза е, когато ирландци сключват брак в Италия – тогава първоначалното удостоверение за брак се издава на италиански език, то се превежда на английски, за да послужи в Ирландия и когато пристигне при нас се заверяват отново два езика. Изчисленията са направени средно при 6 документа за досие х 60 лв. = 360 лв. (= 184,07 евро)

(Тук отново не включвам банковата комисионна по същите съображения, както при горната б. „а“).

в) легализация на издаваното от Министерство на правосъдието удостоверение по чл.23 ХК за чужбина:

 - нотариална заверка на документа – 5лв. (3лв. за първа стр. + 2 лв. за втора) + ДДС (1 лв.) = 6 лв. (= 3,07 евро);

- заверка в Министерство на правосъдието – 5 лв. + 4 лв. банкова комисионна = 9 лв. (= 4,60 евро)

- заверка в Министерство на външните работи – 30 лв. + 4 лв. банкова комисионна = 34 лв. (= 17,38 евро)

г) легализация на съдебното решение:

- в Министерство на правосъдието -5 лв. + такса за банката 4 лв. Обикновено се легализират 2 копия, т.е. = 10 лв. + банкова комисионна 4 лв. = 14 лв. (= 7,15 евро);

- в консулския отдел на Министерство на външните работи – 30 лв. + банкова комисионна 4 лв. = 34 лв. Тъй като се легализират 2 копия, 60 лв. + банкова комисионна 4 лв. = 64 лв. (= 32,72 евро)

г) легализация на новия акт за раждане – в Министерство на външните работи се поставят две легализации: на подписа на преводача (30 лв.) и на самия документ (30 лв.). Тъй като се легализират 2 акта, сумата е 2 х 60 лв. = 120 лв.+ 4 лв. банкова комисионна = 124 лв. (= 63,40 евро)

ОБЩО  държавни  такси= 1 427,80 лв. (= 730,02 евро)

От които: 1 395,70 лв. и 32,10 лв. за банкови комисионни (=713,61 евро и 16,41 евро – банкови комисионни)

(Изчисленията са направени при курс 1 евро = 1.95583 лв.)

административни  разходи

1. Разходи, свързани с повишаване квалификацията на работещите за Сдружението специалисти, сътрудници, преводачи, включително организиране и участие в международни програми в България и в чужбина                                500 евро

2. Куриерски услуги в страната и в чужбина, телефон, интернет и др. консумативи, вкл. канцеларски  и др. материали                                           200 евро

3. Наем на офиса на Сдружението и разходи по поддръжката му       600 евро

4. Заплати (вкл. осигуровки и данъци)                                                    700 евро

ОБЩО  административни  разходи = 2 000 ЕВРО (Изчисленията са направени при курс 1 евро = 1.95583 лв.)

ОБЩО  раздел I + раздел II + раздел III = 7 280 евро

Сдружение „АНИДО“:

банка: УниКредит Булбанк АД

SWIFT:  UNCRBGSF

IBAN: BG52 UNCR9660 1420 5144 01

                                   Председател на УС на Сдружение „АНИДО“:

                                                           адв. Нели Ганчева