Австрия

• Разпечатай тази статия

А. ЗАКОНОВИ ОСОБЕНОСТИ И ИЗИСКВАНИЯ

Австрия е страна по Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване като я подписва на 18 декември 1998 г., ратифицира я на 19 май 1999 г. и същата влиза в сила на 01 септември 1999 г.

Централен орган за Австрия по смисъла на чл.6 от Хагската конвенция е Федералното Министерство на правосъдието.

В Австрия има три посреднически организации, които са в тясно сътрудничество с Младежките социални служби към съответните общини. Тези организации са юридически лица с нестопанска цел. Те оказват пълна подкрепа на кандидат-осиновителите в цялостната им процедура по международно осиновяване. Интересен факт е, че тези организации са финансово подпомагани от правителството. Задълженията на организациите приключват едва след края на задължителното двегодишно наблюдение.

В Австрия посредническите организации не са задължителна стъпка за осъществяване на международно осиновяване. Кандидат-осиновителите са свободни да предпочетат да се обърнат направо към централния орган, който от своя страна да контактува с централния орган на държавата по произход, или пък да си изберат представител направо в държавата по произход.

Подготвителната дейност по осиновяването се извършва от Младежките служби към съответните общини, а за Виена - от Службата за младежите и семейството.

Към момента на подаване на молбата за международно осиновяване кандидат-осиновителят трябва да е навършил минимум 30 години, а кандидат-осиновителката – 28 години. Право да осиновяват имат както сам осиновител, така и семейство. Не се допуска осиновяване от фактически съжителстващи двойки. Правилото е, че съпрузите осиновяват заедно. Австрийското законодателство изисква минималната възрастова разлика между осиновител и осиновен да бъде 18 години. Няма ограничения за максимално допустима възраст, макар че, ако кандидат-осиновителят вече е навършил 40 години, едва ли ще бъде предпочетен да осинови, при положение, че има по-млади кандидати. Идеята на австрийското законодателство е, че възрастовата разлика между осиновител и осиновен трябва да напомня естествената разлика във възрастта, както при биологичните родители.

Австрийското законодателство не допуска осиновяване на дете, болно от СПИН.
Издаването на удостоверението за годност да се осинови дете от чужда държава (което се нарича „разрешение за полагане на грижи”) се предхожда от изработване на социален доклад, което в Австрия се извършва или от Младежките социални служби към съответните общини, или от посредническата организация, ако кандидатите са избрали такава, след поредица от срещи и домашни посещения. След издаването на разрешителното (което е от компетентността на централния орган) и събирането на всички изисквани от българската страна документи, стартира процедурата в България.

Осиновеното от австрийски гражданин дете не получава автоматично австрийско гражданство, но веднага му се издава разрешително за пребиваване. Австрийският закон не предвижда допълнителни процедури по признаване на решението за осиновяване, постановено от чужд съд, въпреки че в някои случаи австрийският съд решава дали осиновяването е валидно и трябва да бъде признато.

Австрийското законодателство допуска разосиновяване. Осиновяването може да бъде прекратено по молба на осиновения, ако родителите му са се развели; по взаимно съгласие между осиновител и осиновен; при смърт на някоя от страните. Интересното при австрийското законодателство е, че не всички връзки между осиновения и биологичните му родителите се прекъсват: напр. остава задължението за взаимна издръжка, ако някой от тях не може сам да се издържа и др.

< Обратно към Програми