Ирландия
А. ЗАКОНОВИ ОСОБЕНОСТИ И ИЗИСКВАНИЯ
На 19 юни 1996 г. Ирландия подписва Хагската Конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международните осиновявания от 1993 г., а на 1 ноември 2010 страната ратифицира Конвенцията със Закона за осиновяванията.
Съгласно този закон, за централен орган по Конвенцията се определя Централният орган по осиновяванията на Ирландия (ЦОО). ЦОО е независим съдебен орган, определен от Министъра на децата и младежта и отговаря за издаването на удостоверенията за годност на кандидат-осиновителите и съгласията по чл. 17.с от Конвенцията.
Съгласно Закона за осиновяванията от 2010 г., ЦОО може да акредитира организации като им делегира част от своите функции в областта на осиновяванията.
Изисквания към кандидат-осиновителите:
Кандидатите трябва да преминат през няколко теста, за да докажат способността си да осигурят сигурна и любяща семейна среда на едно дете. Първата стъпка е подаване на молба до Службата за здравни и социални услуги (СЗСУ), за да се направи проучване на молителите, след което становището на службата се изпраща до ЦОО с препоръка въз основа на която ЦОО преценява дали да издаде удостоверение за годност на кандидат-осиновителите. Същите трябва да покриват следните изисквания: женени двойки, които живеят заедно, както и сами осиновители. Двойки, които нямат сключен брак, не могат да осиновят заедно. В такива случай осиновява само единият от партньорите.
Молителите трябва да имат обичайно местопребиваване в Ирландия поне през последните 12 месеца.
Процедура:
Кандидат-осиновителите трябва да представят досие, в т.ч. медицински и финансови удостоверения, както и съгласия организацията, която провежда проучването, да изиска удостоверения за съдимост и че не са извършили насилие спрямо деца.
След това, молителите се регистрират в списък на чакащи за подготвителен курс, последван от самото проучване. Подготвителният курс се провежда в 3 пълни дни или 6 полудни и в него се разглеждат въпроси като предстоящото проучване и осиновяването на дете от чужда държава.
След края на курса, молителите предоставят „домашна работа" на базата на въпросите, разгледани в рамките на курса. На базата на това „домашно" и гореспоменатото досие социалният работник, определен да работи с молителите, провежда от 6 до 8 срещи с тях.Проучването включва дискусия на тема страната по произход и профилът на детето, което биха искали да осиновят.
Въз основа на горното, социалният работник изготвя социален доклад с препоръка относно тяхната годност да осиновят. Препоръката се изпраща до местната комисия по осиновяванията, която от своя страна изготвя доклад и отправя официална препоръка до ЦОО.
За да има право да осинови в чужбина, кандидат-осиновителят трябва да има удостоверение за годност. ЦОО ясно посочва, че осиновяванията следва да се извършват съгласно изискванията на Хагската Конвенция. В този смисъл, процедурата се води от самия ЦОО или организация, на която ЦОО е делегирала такива функции.
За да се извърши едно осиновяване, е необходимо предварителното съгласие по чл. 17.с на ЦОО. С други думи, предложението за конкретно дете трябва да бъде одобрено от ЦОО, за да може осиновителната процедура да продължи.
След като процедурата приключи в страната по произход, осиновителите трябва да информират СЗСУ за осиновяването, в срок от 3 месеца след завръщането им в Ирландия. Също така, осиновители трябва да подадат молба в ЦОО за регистрация на осиновяването в рамките на 3 месеца след завръщането им в Ирландия с детето. След като ЦОО установи, че осиновяването е извършено в съответствие с Хагската Конвенция, същият регистрира осиновяването и издава удостоверение за вписване в регистъра. Този документ дава право на осиновителите да подадат молба за издаване на ирландски паспорт на детето, както и достъп до редица услуги, от които то може да се ползва. Този документ също така дава права на детето съгласно ирландското законодателство.